Второто ми пътуване до Газа беше като заложник. Никога няма да се върна.
Първият път, когато отидох в Газа беше през 1967 г.
Като 22-годишен -стар, живеещ в малкия земеделски кибуц на Нир Оз, на миля източно от израелската граница с територията, се събуждах рано сутрин, за да се грижа за нивите, да бера ябълки в овощната градина и да работя в дневния център.
До арабско-израелската война същата година Газа беше място, за което се тревожехме, но не знаехме много за самите жители на Газа. Районът, тогава под контрола на Египет, беше точно отвъд хоризонта и представляваше заплаха от проникване на федаини и от страховита инвазия от арабски армии. Това хвърли сянка върху Нир Оз и другите земеделски колективи около нас, част от регион, известен като обвивката на Газа.
Онова лято победата на Израел над армиите на Египет , Йордания и Сирия поставиха Газа под контрола на Израел и сенките на войната се вдигнаха от Нир Оз. Не след дълго се озовах на гърба на трактор с група мои приятели от кибуца, карайки през невидимата граница към красивия плаж в Кан Юнис. На връщане заобиколихме Рафа и взехме пита за бавното пътуване до вкъщи.
Имам щастливи спомени от този ден и през следващите години, взаимодействието ми с жителите на Газа нарасна. Срещнах бизнесмени от Газа, които търгуваха със зет ми в град Беер Шева и които идваха на гости в дома ми в Нир Оз. Седях до тях в трафика през уикенда до Тел Авив. За известно време можете да си представите, че ни е съдено да живеем заедно.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .Следвайте секцията за мнение на New York Times относно , , и .
