Второто ми пътуване до Газа беше като заложник. Никога няма да се върна.

Първият път, когато отидох в Газа беше през 1967 година

Като 22-годишен -стар, живеещ в дребния аграрни кибуц на Нир Оз, на миля източно от израелската граница с територията, се събуждах рано заран, с цел да се грижа за нивите, да бера ябълки в овощната градина и да работя в дневния център.

До арабско-израелската война същата година Газа беше място, за което се тревожехме, само че не знаехме доста за самите поданици на Газа. Районът, тогава под контрола на Египет, беше тъкмо оттатък хоризонта и представляваше опасност от навлизане на федаини и от страховита инвазия от арабски армии. Това хвърли сянка върху Нир Оз и другите аграрни колективи към нас, част от район, прочут като обвивката на Газа.

Онова лято успеха на Израел над армиите на Египет, Йордания и Сирия сложиха Газа под контрола на Израел и сенките на войната се подвигнаха от Нир Оз. Не след дълго се озовах на гърба на трактор с група мои другари от кибуца, карайки през невидимата граница към красивия плаж в Кан Юнис. На връщане заобиколихме Рафа и взехме пита за бавното пътешестване до у дома.

Имам щастливи мемоари от този ден и през идващите години, взаимоотношението ми с жителите на Газа набъбна. Срещнах предприемачи от Газа, които търгуваха със шурей ми в град Беер Шева и които идваха на посетители в дома ми в Нир Оз. Седях до тях в трафика през уикенда до Тел Авив. За известно време можете да си визиите, че ни е съдено да живеем дружно.

Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.